когато вали
чадърът е ненужно средство
което ми се пречка из ръцете
а толкова е хубаво да те милват капките по лицето
тогава
повдигам лицето си към небето
и се заслушвам
в шума на листата
там някой танцува
в дърветата
и е безумно спокойно
да не чуваш собствените си мислите
удрящи от вън на вътре
по стъклата
няма да ги пусна
да помълчим