автор: sashtata

Залезът, като море,
прегръща с червена ревност
раменете на момчето,
което храни вятъра
с солена нежност.
Като море…
Като море,
в което давим думите
изгубили вкуса
и светлината си.
Като море,
в което се изплакваме
след всяко не-политане
и хвърляме с замах бутилката
с поредното очакване.
Повярвай ми,
пак ще разсъмнат думите!
Начало е.