автор: Liulina

Натам накъдето обръщам се днес,
не виждам що идва от далечината,
везната която ще вземе превес,
не ще да оправи нещата!!!
Наведена гледам корема си бял,
а в него живее едно непорочно,
светът му е още малък и цял,
искам всичко да му е точно.
Дали ще му дам което е нужно,
добра ли ще бъда за него,
да ме обича не е то длъжно,
надявам се колкото мога ...