Над мене упражняваш еднолична власт,
каквато през живота си не зная,
защото предизвикваш нова страст,
чертаеща в сърцето ми омая.
В дълбоките недра на тишината,
забравил се, отново се съзирам
и, слял се с теб, чрез добрината,
устойчивата нежност там намирам.
Това е изворната струя жива,
която се опитвам да опиша,
но тя така отново ме опива,
че даже и перото ми въздиша.
Жена си най-обикновена, Яна -
сред другите присъстваш скромно,
но в душата ми стоиш засмяна
и щастие носиш ми огромно.
Чертите ти не са превзето изключение,
което провокират множество поети
или повод за наивно приключение
чрез звуци, развълнувано изпети.
Ти правиш леко чудната магия,
когато в сърцето ми се вливаш,
творейки там импулсите - от тия,
с които в безкрайности отиваш.
А аз в душата ти се вия,
когато тъй ми се отдаваш,
че сладост неусетно пия,
а с нея в мен оставаш.