автор: gumbert

..."Но да се върнем пак към спора за реката:
Погледни, как връща се течението назад
От камъка... Та нали родили сме се от водата,
В началото водите само са били, единствено водите.
И ето ние връщаме се тук -
При началото на всички начала, към извора на нашия живот,
При реката, течаща надалеч и вечно надалеч.
Неподвижен е животът, казват някои,
Мълниеносен е, твърдят пък други,
А той, животът си тече по руслото, като река,
Тече печално, без да бърза,
За да изпълни пустотата с пустота.
Тече и покрай нас, като водите на реката,
И все пак - над нас. И между нас
Тече животът с тъжните си мигове.
Над нас и между нас изтича той -
И заедно със нас... Времето, силата, огънят,
Любовта и животът - и всичко, което съществува, - всичко е в реката.
Дори смъртта, със нейният порой вселенски
На небитието, заливащ всички правила и прегради,
И тя подвластна на живота е, макар и непокорна,
И връща ни обратно всичко, що ни е отнела, -
В разкаяние или в благоговение.
Животът вечно преизпълнен е със себе си -
И, разпилял последните запаси,
С това пак дава нещо някому.
Часовниците си сверяваме с живота,
Реката пък отмерва времето на нашия живот,
Слънцето привежда в действие реката,
А нещо друго пък задвижва него, -
И всичко тъй стремително тече към своето начало:
Против течението, което ни отнася,
Повлича ни нанякъде, но ние плуваме към нашето начало.
Това видяхме от природата
И от нея възприехме"...