автор: angel

От край време в обществото се шири мнението,че българският футболист е простовато и в повечето случай не особено талантливо селско момче, което обича да се кълчи по масите на модните заведения, псува наред, пали цигарите си със стодоларови банкноти, жени се за сервитъорката от любимата си кръчма и към края на кариерата си започва да учи английски по незнайни никому причини.
Тази представа обаче е дълбоко погрешна и втълпена в съзнанието на нищо неподозиращите хорица от злобни клеветнически медии и завистливи критици,които всячески се стремят да очернят родните звезди.
И ако все пак някой твърдо подържа тази теза,достатъчен е и един поглед в състава на националния отбор,за да се убеди в противното.Освен, че тренират със себеотрицание, достойно за камикадзета в лагер на Ал-Каида,нашите не се отказват и от обичайните си занимания - любимите хобита,които ги превръщат от безмозъчни футболисти - трън в очите на хората, в стойностни млади хора,изпълнени с пориви и разнообразни таланти.

Както всеки уважаващ себе си отбор, тръгнал да печели купата на голямо първенство и те са резервирали от по-рано малко кокетно хотелче на северния бряг на Португалия,далеч от лудостта и суетата на туристическия юг.Лъвовете не се нуждаят от светски шум,те са дошли да свършат своята работа,което на прост език означава титла и нищо друго.И докато англичани и италианци се наливат по лисабонските барове,бият се с местните и изхвърлят канапета през прозорците на хотела,нашите момчета са се оттеглили в пасторална обстановка и усилено се подготвят да смаят света.

Нека се пренесем на няколко хиляди километра от родината и видим как прекарват времето си българските герои.

По стара традиция двамата претенденти за вратарския пост делят една стая.Надничаме през открехнатия прозорец в топлата лятна нощ и пред очите ни се разкрива странна на пръв поглед,но изключително приятна картина.
Здравко Здравков е застнал прав по средата на стаята пред огромно бяло платно и съсредоточено скицира изпъналия се в неудобна поза на леглото Иванков.Моделът се стеснява от голото си тяло и Здравков е успял да го убеди едва след дълги увещания и чак след обещанието да уреди билети за първия ред на Софийски Музикални Седмици,които резервния вратар обожава и от години посещава със съпругата си.Здравков е изпаднал в своеобразен творчески транс и дори мрънкането на голия Иванков не успява да го разсее.Посветил е картината на най-добрия си приятел и меценат Гриша Ганчев и смята да му я подари при триумфалното си завръщане си в Ловеч.

В съседната стая са двете неразделни звезди от Бундеслигата,Марто Петров и Митко Бербатов.В момента Митко чете на глас Фауст от оръфано томче немска поезия,а разположилият се удобно на отсрещния фотъойл Марто,който всъщност предпочита Шилер и смята Гьоте за малко суховат,се усмихва покровителствено и от време на време доброжелателно поправя младия си приятел,когато последния се запъне на някоя по-сложна дума.Самият Митко тайно пише стихове,но се срамува да признае и пред най-близките си.Единственият на когото се осмели да ги покаже е бившият му треньор в ЦСКА, Димитър Пенев, но той го наруга и трябваше да прави допълнителни обиколки на Армията месец след това.От тогава обезверения Бербатов записва всичко в дневник,който носи постоянно с себе си,дори в съблекалнята.

Един етаж по-долу в малка конферентна зала група футболисти, под ръководството на масажиста Бай Петко, репетират пиесата "В Очакване на Годо"по Самюел Бекет,която са си наумили да поставят на сцената на Народния Театър като част от празненствата по случай спечелването на купата.Всички са въодушевени, жестикулират оживено и спорят по текста. Никой не забелязва почти разплакания в ъгъла Златомир Загорчич,на когото малко некоректно са дали ролята на Годо.Златомир тъжно наблюдава колегите си и подозира,че го пренебрегват защото е чужденец.

От ресторанта на хотела се чуват възторжени аплодисменти и призиви за бис.Гостите на крака приветстват облечения в елегантен смокинг Илиян Стоянов,който тъкмо е привършил импровизациите си по Шопен на скромния ресторантски роял. Той кратко се покланя пред изпадналата в екстаз публика и отстъпва мястото си на Бисер Иванов.Бисер е свикнал пред далеч по-отбрано общество,но преглъща снобизма си и заема мястото на Илиян.Решава да изпълни нещо леко от ранния период на Дебюси.С първите акорди потапя залата в своята магия и до края на изпълнението свири със затворени очи.След като изсвирва и последната нота настъпва пълна тишина. Оберкелнерът пръв се окопитва и поднася шампанско на непознатия виртуоз.Бисер учтиво отказва и си поръчва минерална вода.

На десетина метра от там,във фоайето на хотела се е оформил дискусионен клуб. Сред участниците личат имената на старши тренъора Пламен Марков,Владо Манчев,Гонзо и озовалият се по някаква случайност в тази елитна среда,но решен да изрази и своето мнение, Светльо Тодоров.Тази вечер темата е френският екзистенциализъм и по специално работата на Албер Камю и Жан Пол Сатр.Разговорът се води на френски и няколкото пикола,които се въртят наоколо,озадачено зяпат националите ни.Гонзо е на път да си навлече гнева на треньора с дръзкото си твърденение,че Камю е повлиян от Хегел и спорът изглежда ще продължи до сутринта.

Ние обаче прескачаме до лятната градина,където обграден от тълпа английски туристи, бунтарят Радостин Кишишев се е покачил на малък пиедестал и рецитира стихове на Суинбърн и Дилън Томас.Уелският му акцент понякога става толкова силен,че самите англичани трудно следят текста,но за сметка на това чувството му за метрика и рима е отлично и британците са покъртени.Една загоряла от слънцето възрастна жена тайно избърсва сълзите си и незнайно защо си спомня за зелените поля на родния си Дорсет,Графство Съри.

Един от футболистите тази вечер се е отказал от компания и дори е отклонил поканата на тетралната група.Гошко Пеев е пуснал щорите,заключил е вратата,разтворил е преносимия си компютър и усилено работи върху дисертацията си по семиотика,чийто рецензет е добрият му приятел Умберто Еко.До представянето му пред взискателната комисия на университета в Болоня остават броени месеци,а той има да играе на европейско и после финал за Суперкупата на Украйна с Динамо.Така че време за губене няма,Гошко отпива от чая си и продължава яростно да щрака по клавишите.

Капитанът на националния отбор и идол на шотландските католици,Стилян Петров, също е сам в стаята си.Стенли се е отдал на любимото си хоби - киното и в момента гледа на видео черно-бял филм - антиутопия на млад финландски режисьор от виетнамо-ливански произход.Лентата е снимана в Полша и действието се развива в изоставен склад в покрайнините на Варшава.Героят повтаря само една реплика и през цялото време се чува лай на куче,което обаче зрителите не виждат.Стенли мърка от удоволствие и макар че гледа филма за трети път има чувството,че никога няма да му омръзне.Напомня си след това да даде касетата на Велизар Димитров,който отдавна го врънка за нещо интересно.

Българският национален отбор не е сам на тази толкова отговорна мисия в Португалия.С него е един човек,който може винаги да вдъхне кураж,да даде правилен съвет или просто да бъде с момчетата.Скъп гост на отбора е големият ерудит,посивелият футболен професор,мъдрецът Христо Стоичков.Намираме го на стотина метра от хотела,крачещ бос по безкрайния плаж на океана.Облечен е в семпла бяла роба пристегната с груба връв в кръста.Хванал е за ръка младата надежда на италианския Лече и българския футбол Валери Божинов.Малкото момче гледа в захлас своя кумир и слуша с блгоговение словата,които се леят от златната уста.Разговорът им преминава през староисландските легенди,сказанията на древните Инки,за да стигне до древногръцките митове - така познати и близки на Христо.Посребрелият футболен вълк разкрива цели нови светове пред младия си ученик и безкористно се радва,че учението му намира благодатна почва.

Нека ги оставим сами в тази толкова блажена и някак свята минута.