Сърце си ти - омаен океан,
по мъжки силен, откровен и нежен
със галещ поглед, от звезди огрян
за миг понесъл ме в простор безбрежен.
Душата ти е приливна вълна
спокойна, тиха, по детински чиста,
в прибоя сгушена като луна
обсипваща ме с музика лъчиста.
За теб ще бъда само къс небе-
бял пясък, пръски или полъх кратък,
едно забулено от залеза море -
да ме отпиваш жадно без остатък.
19.06.2005г