автор: Golden_Eagle1

Цялата красота на света е в нас. И ние сме обречени на успех.

За мен няма такова нещо като провал, неуспех, пропадане. Всички тези неща са само етапи от развитието ни като личности. Не можем да се провалим, защото развитието е вечно. Ако не днес, то утре ще успеем.
Не можем да умрем истински, защото животът е вечен. Ние сме вечността, защото се състоим от същите тези атоми, които съществуват от началото на Вселената. Ние сме били пръст, трева, океан, звездна мъглявина, слънце, животно, скала.
Само сменяме формата си и преживяваме нов личен опит. Изразяваме себе си или, по-точно казано, това вечно зрънце, което е в нас, покълва, израства и отново дава плод.

Красотата е това, което ни кара да трептим в съзвучие с най-висшата истина.
Истинската красота не се влияе от мода, настроение, предразсъдъци, културни особености. Тя е универсална като океана и звездните простори.
Майката, която пее приспивна песен на малкото си дете - това е самата вечност, това е истинската красота. Времето спира и усещаш нещо много дълбоко, много първично и същевременно много възвишено.
Прегръдката на двама влюбени - това е миг на безвремие. Това е песен на душите, това е сливане с абсолюта.
Нежната тревичка, погалена от лъчите на изгряващото слънце - това е възторг, това е полет на духа, това е свобода и радост.
Малкото детенце, тичащо след гълъбчетата в парка - това е гордостта на живота, това е радостта на познанието, това е щастието.
Семейството, седнало да вечеря заедно - това е любов, това е общуване, това е красота.
Дървото, надигащо с корените си тротоарната настилка - това е силата на живота, това е красотата на стремежа, това е вечният подем.

Красотата е тук. Нека отворим сетивата си за нея.

Кино Радойновски
18 юни 2005 г.
София