автор: __DEBUG__

отново съм се заровил
в сресаните спомени
леко постригани сега
обгръщат като пипала
на стоен водопад
главата ми
притискайки местата
предизвикващи възбуда
затягат здраво
като менгеме
докато потекат
нелинейните ми мисли
режещи
разхвърлящи
превиващи
всички прави
с причудливи панделки
завръзвам дланите ни
твоите за моите
и стъпалата ни
с преплетените пръсти
в краищата
на усуканите ни бедра
обвиваме с прохлада
местата
където телата ни
губят контурите си
и не помръдваме
в търсене на нашата
частица вечност
докато символа
на плътското у мен
пулсира
набъбва
и те изпълва
цялата
като спомен
който просто
трябва да забравиш
за да продължиш
напред
след другите
в поточната линия
и аз да продължа
също
да съзерцавам
твоите думи
и власинките от нежния мъх
по раменете ти
горящи със залеза
зад гърба ти
и да се уча
да отхвърлям
всичко заводско
всичко с начало
всичко с край
всичко с подредба
да накъсам
разбъркам
и омеся
в кълбо
което само ти
сладост
имаш силата
да сглобиш
във две