автор: marrakech

Не знам какво е, но нещо в мен гори.
Опитвам се да го фиксирам, да го уловя,
да го облеkа в думи аз поне…
А то не спира да потъва в морето от следи.
Ето че загуби очертания
и сега е само замъглена форма сред простора.
Тя ме мами, изкушава и зове неудържимо.
Врича ми се с неосъществими обещания…
А аз, като глупачка, наивно продължавам да я диря
и да препускам все към нея, без да знам какво е всъщност тя.