Животът ти е низ от изневери,
сломяващи сърцето ти наивно
и кой ли прошка ще намери
за поведение тъй противно?
Предателство извършваш ти петорно -
към себе си, към мен, партньори - двама, към чувство,
балансирано от теб позорно
с усилие, равно на изкуство.
Единствен аз за всичко ти прощавам,
защото правиме приятелство
и с нови чувства те дарявам,
а те предпазват те от посегателство.
От другите не те ревнувам -
не искам даже да ги зная,
а теб не те бленувам,
защото съм в твоята омая.
Към теб оставам си добър,
втъкал те в чисти нрави,
а ти създаваш ми кахър,
когато упреци отправяш здрави
и не към мен и не към друг,
а себе си, когато обвиняваш -
не искаш да съм ти съпруг
и глупости безбройни отстояваш.
Чрез себе си до мен достигаш
и почваш упорито да ме изтезаваш,
с което цели низки все постигаш,
с което се и забавляваш.
Не съм жесток, такъв ме правиш
чрез своя егоизъм,
готова всичко да забравиш
в порива си на цинизъм.
У тебе няма нищо свято -
затуй обичането е жестоко:
отхвърляш съществуването слято
с твърдението дебелооко,
че всичко е при теб различно,
дори и думата "обичам":
"Но да - мълвиш критично -
аз друго яче я наричам!"