автор: HAVA

Тази нощ
във съня си лудувах.
Тази нощ
по поляни вървях.
И по тайнствено време
в бяла роба танцувах,
някак диво,
нестинарско хоро...
Ти ме гледаше странно,
цял изтръпнал до болка,
до премала,
от греховност и свян...
Като звън на чинар
поглед впил чак до корен
и бълнуваше с мен
този танц непознат.
А ти вярвах.
А горях като въглен.
Жива жар
в същността ми узря.
Не успееш ли
в мен да отклрючиш покоя -
бягай!
И не гледай назад.