Вън на двора
скърцаше покоя
в сивите коси на старата
дълбае битието
пътя си
по кожата
играе си със старите
ръце
прекръстени във скута
и като уморена змия
увила се сред слънцето
придремва
какво ли мисли старата
и мога ли да скрия
мислите
очите си
отвътре на прозореца
стъклото пази ли ме
от това, че всъщност виждам се…