автор: libra

Тя щеше да умре, но все още не го знаеше.
Гласът го водеше, очите му светеха вперени в нещо което само той си виждаше, а опънатата му кожа беше бледа и прозрачна до толкова че се забелязваха пулсиращи венички и от двете страни на слепоочията.Този глас в съзнанието му, нямаше и съмнение беше на Бог и сега му говореше, че иска тя да умре.
Той знаеше че има мисия да изчисти света от тези безотговорни същества, от тези жени които не отдаваха всичкото време на децата си защото си позволяваха да искат да правят кариера или просто да имат личен живот.Тези кучки трябваше да разберат, че няма място за тях на тази земя и смисълът на съществуването на една жена е да е майка.
Очите му потрепнаха леко и той се върна.Почти беше стигнал до апартамента на бившата си жена и се чудеше какво прави там.Замисли се, но последното за което си спомняше беше собствената му майка.Да, мислеше за майка си и за времето когато баща му ги заряза и на нея и се налагаше да работи много, толкова много че почти не я виждаше.Липсваше му.Беше красива и заета жена, а той беше толкова чувствителено и нежно дете и имаше нужда някой да го погали.Страдаше и когато другите му се подиграваха за баща му, но беше твърде слаб за да се защити сам и обикновено си изяждаше и подигравките и боя.Не искаше да си спомня за втория си баща и за нощите в които бяха само двамата, докато майка му работеше.Втория му баща не успя да го пречупи, той никога не го прие и никога не прости на майка си за самотните нощи на едно дете.
Бившата му жена също беше красива.Когато се ожениха тя беше още студентка, после се появиха децата, тя завърши и започна работа, като обикновена служителка в някаъв офис.Докато не откри таланта си, всичко си беше наред, но тя свиреше виртуозно и композираше с успех.Година след онази Коледа когато и купи пианото и тя започна да разработва таланта си тя вече правеше кариера с негова помощ и съгласие, а той се радваше на известността и, чертаеше планове за бъдещето което естествено щеше да бъде изградено от него.Когато разбра, че продуцента и я харесва в душата му се прокрадна ревност, но когато беше сигурен че между тях двамата има нещо повече от служебни отношения, ревността му прерастна в гняв.Как си позволяваше тази никаквица, дето я беше довел от село да забравя кой и отвори очите за нещата и какво като беше талант, ако не беше той какво щеше да постигне сама.Изплъзваше му се, усещаше че започва да и тежи да го мъкне със себе си, но той няма да и позволи да му се изплъзне, никога няма да и позволи.Ядоса докато го мислеше, почти до безпаметността в която преди малко беше изпаднал, тази кучка беше занемарила задълженията си за да си прави записите, а парите, сети се за тях, най вече парите, не му стигаха.Всъщност не си го признаваше, но парите бяха основното нещо което го вбесяваше.Много важно, че беше купила маратонки на децата.Вбесяваше се и че с тази заплата на секретарка тя успяваше да спестява и то сполучливо.Как би и видял сметката, но не можеше, беше слаб, на муха не посягаше а и тя беше жена с характер.Само тайно си го мечтаеше.
Един ден тя си отиде.
Сега живееше подарени часове, но все още не го знаеше.
Той беше луд, уверена беше.До онзи случай когато я преби и тя едва успя да се изплъзне и да избяга навън все още си мислеше че нещата могат да се решат по цивилизован начин като поговорят, но след това беше категорична, той просто беше луд и то опасно луд.Прибра се на следващия ден, а факта че той не помнеше нищо я ужасяваше.
Преди окончателно да реши да си отиде, се премести да спи при децата, там не вярваше да и посегне, но въпреки всичко беше нащрек.Един ден в началото на лятото просто се умори, взе си чантата и поече не се върна в тази къща.Беше и мъчно за децата, но нямаше друг начин инстинкта и за самосъхранение беше по силен от инстинкта и на майка.
Прибра се през есента и се нанесе в съседния блок, така щеше да е близо до децата и отделно от него.Вечер се заключваше и винаги проверяваше вратата преди да си легне.
Светлината в стаята и изгасна, докато той гледаше към прозореца прикрит в сянката на кестените.Легнала си е кучката, помисли си и усети как Гласът го изпълва и води, прескочи през улицата и влезе във входа, апартамента и бе на първия етаж, а той си беше направи копие на ключовете още когато тя ги даде на децата за един ден.Беше забравила, иначе да си е сменила ключалката отдавна.
Влезе тихо и затвори вратата, ключалката не му създаде никакви проблеми.
Гледаше я, спеше на една страна като че ли се катереше по стълба, а косата и се разстилаше по възглавницата на кучури, пресегна се да оправи един който засенчваше лицето и.Тя помръдна в съня си, отвори очи и го видя.
Нямаше време да изкрещи, в очите преди ръката му да се насочи към сърцето и като че ли имаше някакво облекчение и това го учуди, но нямаше време да се замисля точно сега.После те се затвориха.Тя въздъхна и заспа, почти не усети болка.Най после заспа спокойно.
Не знаеше къде е бил, никога нямаше спомени след такива кризи.
Гледаше дясната си ръка, беше конвулсивно стегната и схващането се дължеше на силата с която стискаше нож с червени засъхващи ивици, но не можеше да мисли сега, едва се държеше на краката си и когато Гласът го водеше винаги беше уморен и без сили.Успя само да полегне, някак улучи леглото, веднага заспа и насън се усмихваше.
Щеше да има много работа, този свят беше пренаселен с кучки, сънуваше ги и се усмихваше, а от полуотворената му в съня уста се процеждаше лигичка като на малко момче.Онова момче, което някога копнееше майка му да го прегърне.