автор: petinka

Задавам Шекспировия въпрос:
да бъда или да не бъда,
но малко по-различен в този час,
когато неяснотата ме измъчва-

дали привличането между нас,
разбило дните наши покорени
ще има бъдеще тогаз,,
когато ние с теб сме разделени?

Очи,които не се виждат,
проблеми,разстояния-уви,
това са трудните дилеми,но аз се питам пак:дали,

щом чувството,и трепет,и желание
пораждат нерешителност в нас,
те няма да са пречката,която
би спряла две души в захлас

да тръпнат и да търсят още
нежността,която в другия гори
и ще допуснем ли да ни обсеби
съмнението,че ще бъдем пак сами?

Ръката ми и моето сърце вземи ги,
защото са открити и добри,
за да лекуваме душите наранени,
и да поемем пътя общ,но без сълзи!