автор: nadya

Беше толкова близо,
с пръсти докоснах дъха ти.
По разпиляната
в мокри стъпки поляна
ухаеше дъжд.
Разплакани облаци
рисуваха небе,
като подгонени птици.
Многоцветна дъгата,
неоткрита надежда,
изтече в дланта ми,
в послание
идващо от другия бряг.
Събудиха утрото
птиците.
Морето мълчи
притаено в синя мъгла.
Влакът на дните ми
спря на последната гара.
Беше толкова близо,
очите ми сънуваха
вечност...