любов ли е ...
Светкавица зелена ме прониза,
но древната свенливост позова
да не надявам Евината риза
на бликащия бурно женски блян.
Зад Жана Д`Арк опитах да се скрия,
положих се във нейното лице,
надянах си и царствената риза,
с което обществото ме зове,
но бе гореща тръпката зелена
и като извор бързо сбълболи
в девическата мъдрост, покосена,
невинно от зелените искри.
Обляна съм, окъпана и росна.
В зелено съм. Мириша на трева.
Щастлива съм. Успях да се докосна
до странната светкавична игра.