автор: detenazaleza

В живота пламък ме докосна пак.
Запали онзи огън в сърцето
и стоплих своите ръце изстинали ...
но в миг на самота....
обгръща ме тревога ...
раненото сърце ....
разбитите някога мои мечти ...
страха, че щастието бързо отминава ....
мига отлита в тревога -
за другите
а не за собствените ни мечти ...
и пак боли ...
сърцето страда ...
сълза отронва се от моите очи ....
боли душата -
сърцето страда -
но чувства -
та дори и да кърви ....
и казват -
Сладка болка е това -
но болката остава БОЛКА!