автор: Miha_Lucho

В дните на моето детство
работех много професии...

Много всеотдайно...

Например,
Работих като плашило
на една сламеноруса поляна

с тук-таме цветя
и пчели

Трудно беше
Сплетен бях от метличини,
златисти
Сутрин стоях с разперени настрани ръце
без да мърдам
за да не уплаша пчелите

Слънцето ме прежуряше
Жупел...

Златистото ставаше на тъжно жълто
а тъжно жълтото прерастваше в черно...
черното наричаше себе си прегоряло
и ставаше на пепел...
Но не красивата светлосива пепел
от борови клони
Черна пепел... Пфу
Черно чело, черен нос,
черни бузи
черни устни
и черни очи...

Падаше лицето ми -
пепел
загубвах облик
и зрение

И идваше нощта...
А с нея чувах и самодивите... в множествено число...
Танцуваха около мен танците си,
дрехите им развяваха вятър
довяваха дъжд
Наквасваше той устните ми
лицето ми
пак ставаше на златна метличина

И когато започнаха да се заиграват край мен през цялата нощ,
слънцето вече не надвиваше целуната в мен влага. Оцелявах и през жегата на дните...

Оттогава много неща се промениха...

Множественото число видях че е всъщност единствено
Само така ми се счувало...
а дните на моето детство - зърна на броеница
която още не съм затворил