автор: petinka

Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се-нищо ново там пред нас.Така сме свикнали,но пак изтръпваме:кога ли времето чертало е години-цифра с нуличка отзад?

И образът е бил свидетел-подобие на двойник наш,когато времето летяло е,
а ние в полет със замах се реехме из висините,
обгърнати от порив нов,защото там-дълбоко във гърдите ни
е расло зрънцето на младата любов.

Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се-нищо ново там пред нас.И заедно с косите сиви,
и бръчките,издаваши умората,остава скрито във сърцата ни
отглежданото цвете на зрялата любов.