автор: roni_16_f_sf

Куршумът от последното сбогом още в мен звъни.
Крещя и бягам от съдбата, за да не ме настигне.
Страх ме, че пак ще ме догони и ще ме удари в несвяст.
Плача, а сълзите пак ме карат да се хлъзгам.
Мисля,но изпразвам всичко що е в мен.
Какво става с мен?
Нима умирам?
Студена тръпка ме побива...
По-добре е да заспя...
Тишина...
празнота...
сън...