автор: angar

Веднъж прошепнах на един комар:

- Литни при моята любов - Амар!
Кацни на белоснежната й шия!
Забий хоботчето си - целуни я!

С каква любов, със колко страст и плам,
във спалнята й бих се вмъкнал сам!

Телцето й в прегръдката да скрия,
лицето й с целувки да покрия!

За мен това са блянове, мечти -
там можеш да се вмъкнеш само ти!

Дано, когато я ухапеш ти
и кожичката й се зачерви,

да си помисли милата Амар:

"- Защо ли ме нападна тоз комар?
Изпратил го е сигурно Ангар!

Един такъв нещастен и безумен!
Открил е - все пак - как да ме целуне!"