автор: vavilon

С тихи стъпки преминавам по коридора, с много Врати…Врати и пак, и пак…Колко много Белота има наоколо!....Надписите по талашитените врати, напомнят клиника за Хора с психични проблеми…Чистотата - Белота ли е?!....
…А коя Врата да избера?...За да не СГРЕША?!... Е, рискът понякога предлага решение, но имам ли смелост ?!...
…Белотата поглъща мислите ми, сладки като захарна пръчица…ТЯ напомня белия сняг, заснежената вечер - и камината . Белотата е моето свръхсъзнание за реалността. Способността ми да успявам да се различа от околните. Наблизо виждам Белия Люляк, засят в пръстта, Хризантемите в двора напомнят за детството.
….Видях Сватба - и замечтах…. За красивата Бяла рокля, с воал и за шлейфа…За Белотата на техния Ден!!!
…Сезоните се " въртят ", като Земята. Разминават се подобно на коли по пътя…
Днес е топъл есенен Ден, но хората не го забелязват. Колко тъжно!...
…Белотата е красива, ако успееш да я изживееш Истински. Белотата понякога е моето скитащо Аз, търсещо Проход към Мечтите….
…Шум от отворена Врата. А коя от всички?...
Случва се Белотата да е като крайпътното дърво, самотно туптящо Сърце.
…Тихите стъпки заливат простора, раздалечените по брой Врати, и се удрят в Залеза. Белотата може би прилича на лексикон, попълнен от Създателя.
…Реших да СГРЕША - ще посмеете ли да ме осъдите?! … Има ли прегради за Морето от чувства и емоции?!... Или за минутното ми Въображение?!...
… Попитайте Вечерта, смълчала се край тесния прозорец!...


11.06.2005 г.