автор: vavilon

Съдбата си играе с мен. С моята Душа, люлееща се в мрака. Много е тъмно, звездите напомнят тунел, изпълнен с потайности.
Забавление след забавление. Смях, много смях. Примес на горчива ирония.
Скрита, притъпена болка. Светът е различен. Настоящето крие красота.
В момичешко въображение. Музиката, идваща от дълбините на сърцето, зазвънява като камбана край параклис.
…Нежност и жажда за топлина. Желание за споделеност. И доверие. За мъжко рамо. Нужда от искрящи маслинови очи… Страст на две тела…
Ах, как умело съдбата отклонява пътят ми към Любовта!
…Бъдещето е загадка с много лица. По- добре да притъпя Болката - без да зная за никое от тях.
Безкрайност.
Пространства.
Луна.
Падаща звезда - Щастието е принизяваща човечност.