автор: sradev

Предговор че

Саморасляк съм си аз, саморасляк. Сам съм се създал, сам съм се възпитавал, сам на себе си на пук съм правил, сам съм се учил.... както пееше Новела Матвеева
Но колкото и да се вглеждаш в огледалото - все сляп ще си останеш. Верно, че заобиколен отвсякъде от отрицателни примери, освен на отричане, на нищо друго няма да се научиш. Верно е, че наблюдавайки отричането, а и при по-дълга обсервация - отричането на своето отричане, научаваш се да не бързаш с изводите си. Добре е да си равнокритичен към света и към себе си, колкото и да твърдиш, че сам си се създал, а света някой друг го е правил. Или обратното - света сам си създал, а тебе някой некадърник е правил. И така и така ще раздаваш плестници от слабосилие. А те, родителите ти какво са ти виновни, че такъв си се пръкнал. Няма какво да ми се криеш зад Дарвин! А и децата ти какво са виновни, че да ги възпитават такива некомпетентни родители?

Та размислях си аз кой кога как ме е учил и намерих онези хора, явления и обекти, които са ми отваряли очите. Но тук няма да говоря за онова ручейче, което ме учи на красота, не е мястото за оня спътник, който ми показа справедливостта, не е подходящо за злодейката, която ме накара да търся и чародейки със същата мощ...
Тук искам да опиша моите Учители, които бидейки от даскалското съсловие, са ми предали Своето знание, свое поведение и мислене. Съвсем съзнателно и в рамките на своето ежедневие.

И тук на първо място трябва да спомена Фюри, който и по време си беше Първият. Без него не мога да започна нито един от разказите за другите.


Фюри

От много хора съм се учил. Някои от тях са оставили своите следи много време преди да съм се родил, някои са много по-млади от мене, а със сигурност има и такива, които още не са се родили. Но когато си казвам Учител винаги първо си спомням за Фюри.

В далечните времена, толкова отдавна, че спомена за тях е вече обгърнат от мъгла, когато все още бяхме таралежчета, но иглите ни започваха да се развиват в криле, по времената на метаморфозите, на излизането от пашкулите, в които ежедневието ни беше обгърнало, по времената на Черното знание и сивите мисли... в училището се появи Фюри.
Той беше...

Той беше прясно завършил физика и от аман-заман беше и учител по съвместителство.
Веднага му лепнахме прякора Фюри по името на коня от едноименният филм. Пълен с радостна енергия. И физиката стана една такава радостна наука. И за 'умните' и за 'глупавите'.
Той не се тревожеше, че нещо не знаеме и предаваше не по метода fur idioten "Ще ползуваме само тези знания, които до сега сте получили в училище", а предполагайки, че цялата математика си я държим в малкото джобче. И в случай на нужда употребяваше прости описания на онези страшилища, които после в унивириситета бяха целите на отделни курсове.
Абсолютно прав беше! Едва сега се появиха програми, които показват същите неща, които той ни учеше с подръчни средства. А това е така наричаната "физическа интуиция".
Горе-долу всеки порядъчен физик, химик, математик, биолог, икономист... борави със съответната интуиция, а не с формалните теории, които му служат за обяснение, когато лъже.

Но Фюри ни научи на нещо повече!
Първо организира кръжок по физика, после и едновременно - организирахме и кръжок по математика, където Вторият ми Учител, Гошо Ямуков, една година по-голям от нас, го водеше и на математика ни учеше. Ямуков и много години след смъртта си ми остава Учителя по математика.
Фюри обясняваше за по 2-3 минути набързо тази математика, която му беше необходима за момента. И все с грешки! Единият ден тангенс беше косинус върху синус, другият - синус вурху косинус. Но това не влияееше на резултатите му - за него тангенс беше явление, а не формална конструкция от две други формални конструкции.

Колежките, питай ги - ще потвърдят, бяха до една влюбени в него, а от наша страна нямаше никаква ревност. По този случай те се записваха в кръжоците, а и ние, бъдещи професори, им обяснявахме без пренебрежение.

Само една година беше с нас, само 5-6 сбирки на кръжока по физика имахме, но и до сега си спомням всичките реферати, които изнесохме там. Някъде от онези времена са и повечето ни понятия за структурата на материята. И те не отговарят на онова, което го има в учебниците. Нали така, Теди?

И мисля си аз, че Фюри не само предаваше своята интуиция, но и енергията, която будеше нашата интуиция.

Славян Радев