Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 452
ХуЛитери: 7
Всичко: 459

Онлайн сега:
:: coils
:: marathon
:: mirei
:: lirik1
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: VladKo

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБаба Кера
раздел: Произведения за деца
автор: femme

Това е една съвсем истинска история, която моята баба Течи веднъж ми разказа....

По времето, когато се е случила тази случка, баба Течи е била на не повече от 10, най-много - на 12 години.
В съседната на тяхната къща живеела баба Кера, която цялото село знаело като проклета и страшно стисната жена. Дори се разказвало за нея, че когато си опече риба, не я яде, както правят обикновените хора, ами си я ближе по цяла седмица. Освен това, тя винаги се отнасяла с недоброжелание към съселяните си от Люляк и затова никой не я харесвал и всички тайно злословели за нея.
Но въпреки хорските приказки и въпреки че било всеизвестно каква проклетия е въпросната съседка, на моята баба - тогава още момиче - и хрумнало, че трябва да направи нещо добро за " горката старица, дето живее отсреща и дето си няма никого на този свят".
Още се разсъмвало, когато малката Течи се шмугнала в съседския двор, за да върши "добри дела". Какво била наумила ли? Чуйте какво - тя щяла да издои козичките на баба Кера и така щяла да зарадва самотното и сърце. Изпълнена с желание да помага, Течито се захванала с изпълнение на намисленото дело. Така била издоена първата козичка, после втората, после третата...седмата, осмата, единадесетата...Оставало още само една! Но таз козичка, и това се виждало отдалече, била по-особена от другите. Страняла от тях и току подскачала нервно, ако човек я приближал. Колкото запъната била баба Кера, толкоз запъната била и 12-тата козичка! "Добре, де - чудело се малкото Течи- дали да я доя ли, като е такава неспокойна? Ще вземе да стане нещо!...Може би сега е времето да се промуша обратно през оградата."...
Обаче, от друга страна, какво добро дело щяло да е това, ако е свършено до половината! Решена, че няма да се плаши от някаква козичка, баба се приближила към нея и я хванала я за вимето. В тоз час оная рипнала! - разскачала се и се разиграла, все едно 100 тона сили влезли в козето и тяло! И тъй, докато се щуряла, бутнала бакърчето с издоеното мляко!
"Ами сега? - започнала да се вайка баба ми - какво да правя? Баба Кера ще ми откъсне главата, като разбер, че съм виновникът за станалото!"
И понеже се страхувало от гнева на съседката, малкото Течи, тоз час хукнало да си спасява кожата. Дали успяла ли? Е, не, разбира се! Баба Кера по времето, когато всичко това се случвало, тамън се била събудила и била излязла на двора да си умие устата, когато видяла малката "калпазанка" да се стрелва през дупката на телената ограда! " Гиди, пакоснице, с тебе! - викнала подире и разлютената Кера! - какви щуротии си вършила с моите козички?Всичкото ми мляко е отишло!!!"....
Течка била толкоз уплашена, че сърцето и щяло да изхвръкне! "Божке, какво сторих - мислила си тя с тревога - Сега баба Кера ще дойде при нашите и какво ще им обяснявам? Трябва бързо да се скрия! Но къде?"...и като не знаела къде да се скрие, тя изтичала при баба си Янка и се навряла под полите и. Което поне временно било убежище....
Не минали и 5 минути и на вратата вече яростно се тропало. Това, както вече се досещате, била баба Кера.
- Къде е вашта хубосница? - попитала тя гневно- имам да се разправям с нея!
- ами май, че я видях да се върти около майка - отвърнала прабаба ми...
Разлютената Кера нямала нужда от повече разяснения. Тя влетяла в стаята на прапрабаба и се нахвърлила върху и:
- Твоята Стоянка, ми окьопази мляко за цяла седмица!!! Веднага искам да ми го върнете и да я накажете с хубав бой, какъвто и се полага!
- С бой никой няма да наказва моята внучка, понеже нищо лошо не е сторила. Тя ми разказа всичко, както е било и в основата на белята лежи доброто и намерение... Но ти ще си получиш млякото!
После тя се разпоредила издоеното от техните козички да бъде дадено на свидливата баба Кера.
Така семейството било без мляко на трапезата си за цяла една седмица, а за баба останал спомена за тази история, която тя ми разказа един следобед, докато ме гощаваше с домашно приготвена месеница.


Публикувано от BlackCat на 11.06.2005 @ 12:26:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   femme

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.07.2021 год. / 19:45:55 часа

добави твой текст
"Баба Кера" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.