автор: roni_16_f_sf

Срещата ни бе водопад от чувства.
Сякаш се изля лава от любов,
Сълзи от щастие
и бистри, ясни думи.

Морска приказка…

Като делфини плувахме из морския ни оазис,
Без зъби се бранихме от всичко.
Чертаехме път на вечност.
Отворихме страница,която дописваме и до СЕГА.

Настоящето е река измила лъжите.
Ние сме прозрачни.
Трептят само ултразвуковите вълни.
Поток от свежест лъха-само това ни трябва.

Действителност на чувства…

Стихия ли сме с теб?
Има ли сила, която може да ни победи?
Дори да има,Ти, помни-
Обичам те,до гроб!
Мой ще си дори през смъртта!!!