автор: gil-galad

здравей, поседнах да ти пиша...
не зная как, но се реших,
пък и с тебе рядко си говорим,
та така ще пробвам - в стих

усмихнат лист съм си избрал,
без карета или някакви черти,
като общо бъдеще е бял
няма дати и лекенца от сълзи

с какво обаче да го пълня?
да те рисувам искам, а не мога...
ако говоря - ще е песен,
но и глас свидял се е на Бога...

...грозно пиша, от малък зная,
думи слаби, неразбрани...
листа празен ще скътая,
с формата на свити длани