Господа,
съдебни заседатели
и Вие,
който седите
неканен
сред другите
зяпачи в залата!
Не знаете,
какво направих...
И аз не знаех,
преди да разбера,
че е непоправимо.
Може би простимо,
но непоправимо.
В опитите си
да изправя
друга грешка,
а сега...
Сега се моля
на Този,
срещу когото
се опълчих,
в мечтата си
да бъда с вас,
госпожо Съдия.
Моля Го,
да върне времето,
когато имаше
усмивки,
и я нямаше
тежестта
на вината,
и болезненото
очакване
на наказание,
на възмездие,
на справедливост,
на приемане
на отговорност
за самотата,
за липсата,
за безмислените
слова
и изброяванията,
безсилни
в това дело,
което сега
записвате
в графата
Непоправими.
И преди
да онемея
напълно
да потъна
на топло,
три желания
по протокол
ми се полагат -
едно:
татуировка
на челото
GAME OVER,
с вашия почерк,
с вашата химикалка,
от вашата ръка,
и ничия друга,
с пришита
една
ваша целувка,
госпожо Съдия,
с остротата
на вашата усмивка,
последната ви;
две:
шампанско и сълзи,
шампанското
да е "Искра",
на екс,
задъхано,
непоколебимо,
непозволяващо
на Времето,
да изгризе
докрай
всички бишкоти;
три:
Да,
Ти,
Същия,
Вечния,
Изначалния,
прости ми
и превърти
лентата,
по дяволите,
21
часа
назад!