автор: yd

В Хаоса има Ред -
винаги съм го знаела:

Хаосът ме обгръща с любов,
докато в обичайния Ред само
най-добрите приятели се обаждат
и то само, когато са крайно отчаяни...
или най-най-накрая.

Хаосът ме зарежда
... с безнадеждността, с която мога да оцелея
... и спирам дотук,
за да сложа ръка върху рамото ти.

Продължавам да се разхождам
под лъчите на слънцето
(очертали лицето ми свише) и
които премрежват очите ми,
и очертават образ на поглед в очите ти,
и покрай недоизказаното,
което лежи помежду ни, и
краде от дъха ми като учудване,
че опакована Истината ми е подарък,
и ме води навътре -
в спокойствието на вселената - мой дом.

Най-после.