Ах, нощ греховна!
Тъмата пълна е със сенки,
С болка нежна къпеща се
В скръб любовна
И мечти, копнежи в сън горещ видени
В реялност се превръщат бавно
И душата нежна в щастие облята
От заблудата любовна е обвита.
Но сънят кошмарен става
Щом очите се отворят
И туй щастие в мъка се привръща
Щом заблудата изчезне.
Но сърцето ми се връща
все към този сън неясен
бягайки от спомена, от мъката гореща
криеща скръбта ти нежна
таз болка несломима на душата страстна
те изгаря бавно в пламък хладен
без сълзи и без страх за болка.
Огънят студен в душата болна
Ликува бавно раната дълбока
Във тъмата пълна с сенки
И с болка нежна къпеща се в скръб любовна.