автор: Ludmil

Малката циганка се приближи внимателно, наведе се до отвореното стъкло и каза неспокойно:
- Ще ебеш ли, чичо?
Той, като да не дочу, отвори вратата, видя я цялата, каза и да седне на седалката и я попита: - Какво каза?
- Ще ебеш ли? - повтори тя, като се отпусна малко.
Той я изгледа с известно учудване. Тя беше на не повече от единайсет, най-много на дванайсет години, години на едно момиче да играе с кукли и играчки. Така с дрехи като на дете - беше малко накипрена, начервена и нищо повече - думите и изглеждаха като шега или като такива на които не знае значението. Тя не изглеждаше и развита, в нея нямаше нищо женско, нищо нормално сексапилно. Просто едно дете. Беше една малка циганка, изпратена от някой да предлага на по-възрастни чичковци. Случвало се е и други да му задават този прям въпрос като предложение, но такава малка проститутка не беше виждал.
- Кого, тебе ли?
- Мен, разбира се! Искаш ли?
- Не си ли малка?
- Не, не съм малка. Всичко мога да правя. Искаш ли да ти покажа?
- Не е хубаво да правиш това! Малка си. Сигурно ти трябват пари? Колко взимаш?
- Колкото дадеш. Ще дадеш ли десет лева?
- Виж, аз с деца не правя това. Ще ти дам пет лева, ако си отидеш у вас.
- Ако си отида, баща ми пак ще ме изпрати тук, на автогарата. Тук трябва да стоя.
- Какъв е баща ти? Защо те праща да правиш това? Майка нямаш ли?
- Той ми е втори баща. И майка ми изпраща. Тя чака на пътя за Пловдив.
- Ето ти пет лева. И се скрий някъде. Не прави това. Ще се разболееш и ще умреш.
Той си спомни пътя за Пловдив. На всеки стотина метра там чакаха проститутки - млади, много млади, не толкова млади - циганки и българки. Чакаха до късно. Вечер се обличаха с бели дрехи, за да бъдат забелязвани. Преди няколко вечери, след няколко групи от по две-три циганки на пътя изскочи много хубаво, светло, прилично на вид момиче. Много привлекателно. Ще речеш напълно редовно. Беше чул, че и студентки излизат на такава печалба. И в София, на околовръстния път беше видял в тази роля напълно прилична на вид и хубава млада жена. Такова предлагане сигурно не носи много пари. Ето детето иска колкото му дадеш.
- Боже, какво става в тази страна? Преди 40-50 години жените на този народ не смееха да вдигнат очи да погледнат мъж. Най-нравственият народ стана народ от проститутки! Какви хора управляват? Та нас ни управляват напълно безнравствени хора! Политиците - тези хора не са различни от проститутките. Ето, само преди няколко дни един си даде задника пред цял народ, отрече се от казаното вчера и направи съвсем обратното за един министерски пост само за няколко месеца! Проститутката не я вижда никой освен клиента, него го видя цял народ със свалени гащи. Този политик и много други като него, направиха същото и преди три години. Същото направи за личен интерес и цял цар. За лични имоти и за миризлива власт услужи на мафиотите - свали си гащите пред цял народ! Свали си гащите и на рязания! И го пита, както ме попита мен малкото момиче преди малко. И пак го пита. Българският цар! Какви са тези хора? На кого са наследници? На Левски? На Ботев? На Раковски, Бенковски или Захари Стоянов? Затова съдбата на малките момичета - проститутки не ги вълнува. Те не се впечатляват от това, защото правят същото, не - е много повече! Те проституират за власт! За пари! И пред очите на всички! Ето днес българският цар е с "новите дрехи". Малките момчета, големите момчета, всички момчета викат: "Царят е го-о-о-о-л!". Царят наистина е гол, но царят е и глух! И иска да ходи с "новите дрехи" още четири години. Царят е глух!
Той тръсна с яд глава и мислите му паднаха на земята. "Какво ще ги събирам? Я да си тръгвам! Те ще дойдат пак. Ще дойдат много пъти. Още тази нощ ще дойдат!"
Той запали Шкодичката и потегли. Отсреща на другия ъгъл малката проститутка - колежката на царя и министрите, чакаше.
- Я, да не я обиждам! Тя е малка. И само аз зная за нея. А за тях - всички!