автор: sincerityg

"... болката от изоставянето... тя се усеща наистина физически, почти като смърт. Няма значение, че човекът, който си е отишъл продължава да живее в останалия свят - краят на тази връзка при нас е еквивалент на смърт... " .
Когато прочетох тези думи на испанския режисьор Педро Алмодовор нещо ме прободе в сърцето. И преди ми се е случвало. Чувстваш, усещаш, но не намираш думи... И някъде някой изрича това, което е в теб.
Изоставяне... болка... смърт... все неща съпътстващи живота на всеки един от нас. Страдаме, когато сме изоставени. Ако истински сме държали на този човек, правим опити да си го върнем. Не, защото някъде не ни чака някой друг, който се нуждае от нас, а защото ни е страх да останем сами... но друг път ще говорим за самотата...
Всеки е бил изоставян. От приятел, от близък, от любовник... преживява го по различен начин. Но, когато този човек е бил наистина близо до сърцето ти, губейки го чувстваш огромна болка. Знаеш, че си жив, но не го усещаш. Животът около теб си върви. Но ти си герой в чужда приказка. Губиш апетит, не можеш да се съсредоточиш в нищо, опитваш се да запазиш равновесие, нямаш сили да сдържиш сълзите си. Чувстваш болката с всяка част от тялото си. Осъзнаваш колко си слаб. Не е така! Знаеш, че с времето това ще мине. И ти ще го преодолееш, както много други неща. Не можеш да избягаш от него. Напълно естествено, напълно логично. Просто трябва да си го изживееш. Сам или в компанията на някой друг. Слушайки тъжни мелодии, проливайки сълзи, преглеждайки спомени... Не се опитвай да го избегнеш! Това също е част от изпитанието на чувствата към онзи така скъп човек. Обаче не си мислете, че това е смърт, защото когато тази настъпи, всички чувства се преустановяват, дори и болезните!