автор: Mojsei

НА ЛЮБЕЩАТА ТИ ДУША - В ТИШИНАТА
(Портрет на поетесата Събка Митева.
Биографичен екзистенциален роман)


Въведение

Една жена живее своя живот, потънала в дълбините на собствената си духовна тишина - поетесата Събка Митева. Нейното преживяване е предмет на моето специално - философско-поетично-екзистенциално изследване и изложение в биграфичния роман "На любещата ти душа - в тишината".
Жанровата ориентация на творбата е плод на дългогодишните ми усилия по разпространението и внедряването в живота на философското знание от позициите на съременния прагматизъм, разбиран и постиган като хуманен екзистенциализъм, а аз го правя и чрез средствата на поезията.
Фабулата на романа поставя една жена в центъра на съвременния - глобален, общоформационен процес, за да проследи нейното преживяване, израстващо в определена жизнена позиция.
Романът е разработен в деветнадесет глави - тоталност от ракурси, чрез които се разкрива цялостта на анализираната екзистенция.
Универсалната екзистенциална характеристика на съвременността е страхът. Печална реалност! Авторката следва тази линия на повествование, но противопоставя своята душевност, различна от господстващата… Тук е поетичният патос на книгата й, прревърнал се в предметна област на моето внимание.


Гл.1. Познавам гънките на твойто преживяване


Открих те в нежния ти стих
и питам се дали не бих
могъл чрез чувството, избликнало спонтанно
да нарисувам образа ти многостранно
в детайлите на твойта екзистенция,
а не чрез бързата сентенция?
Познавам гънките на твойто преживяване,
подвластно не на чуждо настояване,
а скътани в душевния ти храм,
в който ме повеждаш - да го видя сам,
а аз го чувам - звуци на камбана
и иска ми се с тебе да остана,
решена да помага на сираче
със сърце любящо, можещо да плаче.


Гл.2. Душата ти, с въпроси будна


Душата ти, с въпроси будна,
запазва екзистенция чудна,
дори от тях, разпъната на краст -
усмихната, не търси мъст,
но бори се с онази суета,
която пречи,
в доброта и красота,
живот ормален да се ражда,
в миг, когато се възражда,
а не светлик да прогонва
и хуманността да се изронва
в ранените с жестокост вери
от най-различни изневери,
поднасяни с готовност - подсладени
на хора вече примирени.


Гл.3. Познавам ти нюансите на тишината


Познавам ти нюансите на тишината,
с които пазиш красотата
от това напиращо мълчание,
което наранява със страдание,
защото си оставаш пак честита
с това, че си за хората открита
с доброта, която в теб извира
и неуморно в стиховете ти пулсира,
готова злото да прости
и в небеса да полети,
навлизайки в зоната на трясък,
за да роди от трепета проблясък,
а с него неуморно светлината
да превърнеш в път на добрината.


Гл.4. Познаваш ти дъха на тези вери


Познаваш ти дъха на тези вери,
които се укриват зад железни двери
и със самочувствие на крале
са станали капан за нежните криле,
превръщайки живота във фрагмент,
отнел красивия момент
на любовния процес божествен,
творящ деня тържествен,
за да стене в мъката си той безкраен,
пълзящ в живота като траен,
а красивият момент - ответен
си остава пак дискретен
и в него милото общуване
приема образа на контактуване.


Гл.5. Тишината ти в мойта проговори


Тишината ти в мойта проговори,
разкривайки ми ведрите простори
за онез безброй постъпки,
които се превърнаха в стъпки
из душевния покой омаен,
дарен от тебе като траен,
че ти, оставаща си все различна,
не можеш да си безразлична
и, в опита си да те разгадая,
почувствах твоята омая
в достигната от двамата вселена,
деликатно в усилие споделена,
чрез слово хората да буди,
а който не разбира, да се чуди.



Гл.6. Душата ми за твойта пита


Душата ми за твойта пита,
а тя остава ненапита,
но ето - лекичко почуква
и с дъх омаен ме напуква,
когато почва да говори
за Луна и слънчеви простори
и чувствам в тебе зрялата жена,
понесла скърби - не една,
как мисли трезво чрез сърцето
и радост грее на лицето
от бликащата тука сила,
която в интелекта се е преродила
и, даже в мъка да проплаква,
остава си за теб еднаква.


Гл.7. Мислителят у теб проглежда


Мислителят у теб проглежда,
дарявайки ти плахата надежда,
която правиш на молитва,
готова към човека да политва,
в разнищваните пак от него светове,
за битка с озверели бесове
и техните сълзливи обещания,
прикриващи, скалъпваните наказания,
под формата на многобройните капани,
от хората добре разбрани.
Тогава идва трудното мълчание,
понесло своето страдание
от всчки низости, безумия,
прикривани от волнодумия.


Гл.8. Часоввникът на времето е спрял


Часовникът на времето е спрял,
но ритъмат на твоя стих - запял,
в полъх на ненаситна жажда,
нагласа за живот поражда
чрез онзи, уловен от тебе миг,
в който чува се камбанен вик,
а той процесите житейски прееобръща
и в тях човекът се завръща,
без маска вече на слепец
или пък на лутащ се хитрец
и душата, в страха прокудена,
чувстваща се слаба и изгубена,
почва в тях открития да дири
като свои надеждни ориентири.


Гл.9. Храмът на живота - сферата на вричане


Храмът на живота - сферата на вричане,
почна да разнищва милото обичане
и позицията ти, толкоз права,
пак поднася ни жарава
и със своя поетичен глас
не заспиваш в захлас,
а се бориш с печал
и стихът ти - заечал,
сочи всяка власт,
смилаща любовна страст
в душата спотаена -
в мъката си примирена
и превърната в икона
на живота, нарушаваща закона.


Гл.10. Душата ти сега проплаква


Душата ти сега проплаква
и своя трепет тя очаква,
а позицията ти права
не се поддава на забрава
и само ъгълчето на окото
сълза отронва то - горкото,
разпитвайки защо е длъжно
в този миг да бъде тъжно
и още: защо и поривът на добротата
е с покривалото на самотата?
О, да! Тя отговор намира -
от нея обич не извира,
че Съдбата я е посетила лично
с поведението си безразлично.


Гл.11. От жажда за любов пияна


От жажда за любов пияна,
разбираш, че си само пяна,
понесена в живота от вълната,
която ни поднася все бедата
и нямаш време да се влюбиш,
но себе си в безкрая губиш,
защото чувството ти съкровено,
готово за веселието блажено,
не иска да се примирява
и порива си отстоява
чрез онзи чуден аромат,
кодиран в тихия копнеж,
от който пие благодат
чрез дръзкия, висок летеж.


Гл.12. С душа, дарена на приятели


С душа, дарена на приятели,
понесла в очите времето,
създаваш чрез стиха ваятели,
отхвърлящи му бремето
и даже на децата боси
показваш целия им ръст,
задаваш нужните въпроси
и носиш упорито своя кръст,
а аз емоцията ти нижа
чрез твойта нежна топлота
и имам тази грижа -
да обрисувам тази красота,
с която искам аз да те опиша,
а перото ми чрез нея пък въздиша.


Гл.13. Тишината ти е истинска пътека


Тишината ти е истинска пътека,
а тя до тебе ме отвежда
и задачата ми става лека,
защото подаряваш ми надежда,
а тя ме прави на мъдрец,
достигнал до това изкуство,
присъщо само на светец -
да описва истинското чувство,
надигнало в защита глас:
чрез опит многократно да опитва
да открие свойто аз,
светът чрез радост щом опипва
и в рамките на днешната си свобода
отхвърля, тегнещата самота.


Гл.14. С коси, разпуснати в река


С коси, разпуснати в река,
над мен разстилаш своето вълнение
и нежна правиш моята ръка,
и блика в нея настроение,
а ти чрез него пък танцуваш
и с милувките си вкусни
умееш да лудуваш
чрез действия все изкусни,
вплитащи ме в буйна страст
и в нея тъй се вием,
приели доброволно тази власт,
че до насита двама пием
и в тази наша солидарност
блика порив мил на благодарност.


Гл.15. По пътя си не спираш


По пътя си не спираш,
дори останала без сила -
душата си над хората простираш
и пак, любов за всички преоткрила,
в болезнената вече тишина,
с душа от болка побеляла,
изригваш неотлъчно с ведрина,
защото си запазена и цяла,
и ставаш с добрината си олтар,
а думите ти са молитва,
която сипе своя дар,
а той човеците изпитва:
дали познават светлината -
закон, издигащ чистотата.


Гл.16. Не знаеш поведение скрито


Не знаеш поведение скрито
и мъката затуй те смазва,
но крачиш ти във времето убито,
което твоя лик показва
с доброта, дарена в аванс,
защото злото властва днеска
и ти, в позиция на баланс,
си често пъти в треска,
а времето не иска да издъхва
и мерзости предишни възкресява,
но така живот им вдъхва
и своите претенции предявява,
а хаос хаосът възражда
и индивид случаен тъй се ражда.


Гл.17. Чрез твойта дбрина се преоткривам


Чрез твойта добрина се преоткривам,
потъвайки в говорещата тишина
и преживяването ти развивам
по тъничката нишка - ведрина,
а тя е онзи чуден замък,
послужил ти за огледало,
с което и сърце от камък
подтикваш да започне отначало.
Разбирам те, не ти се чудя,
гласът ти е от мене чут -
с тебе времето не губя
дори и в ролята на шут,
когато тихичко гласът шепти,
а в хорските уши кънти.





Гл.18. Говорещата тишина прохожда


Говорещата тишина прохожда,
а аз душата ти прелествам,
защото мислите ми тя предвожда
и тъй емоциите изчиствам,
че те чрез чистота са лети
и утвърждават весел смях,
чрез който песните изпети,
отхвърлят от душата грях,
а ти, пред мене - пъстроока,
Луната искаш да докоснем
и пак, в чувствата дълбока,
в тишината ме повеждаш - нощем
и гласът ти с уважение кани,
а сърцето ти лекува рани.


Гл.19. На любещата ти душа - в тишината


На любещата ти душа - в тишината,
пребродих тайнствена гора
и в срещата ми с красотата
познах възхождаща зора
в лицето на девица срамежлива -
от всички други по-различна,
с усмивка нежно приветлива
и правеща средата по-прилична
чрез свойте прелести безброй,
сродяващи я със звездите
и носеща на хората покой,
решавайки проблемите на дните,
в които всеки ще засрами,
в борбата си с крещящи драми.



Заключение


Изразявам убеденост, че, чрез продуктивно обсъждане, развитата тук проблематика ще достигне до своята аудитория - потребителите на сайтовете на Интернет, по достоен начин.
Предложеният текст е съкратен поетичен вариант на стотици страници, а той самият е продукт на специален анлиз и изложение, изискващи и предварителна подготовка на читателската аудитория за извършване на успешен прочит и разбиране.