автор: vavilon

… Човекът гледаше рекламите по Нова телевизия и сякаш скучаеше. Над него една светулка трептеше тревожно около лампата в стаята. Очите и не привличаха цветовете на дъгата, след дъжда. Тя светеше, когато навън всичко е обвито в пашкула на Съня. Тъмнината бе повторната нейна природа .
Вторичният живот се съживяваше след първичното трептене на тази светеща точица. …Тревогата на светулката се предаде и на седящия човек. Той нервно се прозя, потърси кутията с цигари, но явно не я намери и промърмори: "Глупост!". Спеше му се, за секунди си помисли да си легне, но холът се изпълни с упорити въздишки. Лампата още светеше. Като нея - Светулката, с нежното име Светлана. Този ден Тя изпита угнетеност от обида, нанесена от добър приятел. Чудно как една раздяла с доверен другар, затваря Очите за видимото! Чудно как за часове се променя съдбовно посоката на Живота! …Чудно ли? Оказа се, че е попаднала в обикновена стая, между четири стени, с мебели, печка, маса, телевизор, книги …. и тази полилейна лампа. …Човекът още следеше филмът по един от каналите. Светулката осветяваше самата себе си, за да се слее с Безкрая, с Пространството на очакванията. И ако Щастието и е краткотрайно, то е защото са наранени нежните перлени крилца, венчето около малкото и тясно чело, и устните, от които можем да пием нектара на Радостта. Ако всички Ние успеем да се научим като Светлана как да се справяме с Болката и Тъгата, не бихме затворили своите Очите за клопката на Отчаянието. Ще мислим повече по какъв начин да не се объркваме, устремявайки се към утъпканата Алея на Препятствията. За да сме по-добри Хора са нужни качества, чрез които ще балансираме по въжетата на Любовта. За да срещнем онази - Изпепеляващата!... Светулката тревожно трептеше около лампата и плачеше. Чакаше Покоя, а Сърцето измерваше ударите на Нощта. …Човекът реши да поспи и угаси светлината. Не разбра, че Тъмнината може да е надежда, но и огън, от който се Умира…
Ана Янкова
06.06.2005 г.