автор: Dihanie

"Ти си прекрасна..."
Така ми каза. И ме остави без думи.
А и как можех да очаквам. Бях се затворила в себе си. Често ми се случва в края на деня. Не ми се говори, а и гърлото ми е пресъхнало от отговаряне на безмислени въпроси. Обичам да си почивам на канапето в хола и с полузатворени очи да следя екрана на телевизора.
Онази дъждовна вечер ме чакаше работа и между другото водех някакъв разговор с Него. Повърхностен - такъв го очаквах - и неангажиращ. Както винаги.

Той: Охоо. Сладка, как си?
Тя: Хе. Помниш ме.
Той: Че как няма да те помня. Момиче като теб забравя ли се.

Мисли се за интересен. Смешен си ми миличък Колко съм ги срещала…

Тя: Всичко се забравя.
Той: Е. Да, но ти ще ми отнемеш много време да те забравя.

Е, вярно имахме поредица разговори преди време, ама хиперболизираш моето момче.

Той: Като вълшебна фея си!
Тя: Това пък какво ще рече?
Той: Повика ли те човек и се появяваш.
Тя: Просто бях на компютъра.
Той: До кога ще се пазиш от мен.:)

Не обичам критиката. Особено от подобен тип. Толкова съм открита и позитивна, а някакви хора се мъчат да критикуват леката ми предпазливост! - Провокация!

Тя: Не се пазя. Адекватна съм.
Той: Пазиш се. Допусни ме до теб.

Шашна ме. От къде на къде! Преди не се интересуваше толкова. Не искам аз да му гъделичкам самочувствието.

Тя: Предполагам, че ще се случи рано или късно.
Той: Нарочно ли го правиш? Това условен рефлекс ли ти е- да отбягваш? Разхождаш се по острието на думите.

Айде сега го изби и на поетичност. Ще ти дам аз едно острие. Нищо не си разбрал за мен.

Той: ...Или просто си играеш с мен.

А дойдохме си на думата. Може би все пак е тук с повече от 50% от разсъдъка си.

Тя: Не бих казала. Не си играя с хората. Нямам такъв навик. Играя си с думите, може би.
Той: Или поне не го осъзнаваш:)
Тя: Аха. Е, ти сигурно по-добре разбираш дали си играя с хората или не.
Той: Не, разбирам кога си играеш с мен. За другите нямам никаква представа. Пък и май не ме разбра правилно.
Тя: Знам ли…
Той: Играеш си с тези, които се мъчат да си играят с теб! Макар и подсъзантелно. Визирам себе си:)

Той ме побърква! И преди го правеше. И той е обигран като мен. И двамата си играем на въздействие и ни харесват провокациите. Мразя го. Глупости. Всъщност ме влече..

Тя: ...
Той: Извини ме, ако те обидих:)

Не си ме обидил. Изкарваш ме от моя унес.

Тя: Какво се извиняваш. Колко по- ужасни неща са ми казвали и никой не се е извинявал. А и в киберпространството извиненията просто не звучат...
Той: Това хапе, момиче:)

Пак се усмихва. Винаги ми прилича на супер хитър тип, който ти казва всичко с усмивка. Весел ли е? Крие ли се? Мами ли? - усмивка.
А как само ме нарича - "момиче". Какво толкова? Но звучи....да, звучи.

Тя: Кое? Никъде не виждам зъби...Кое хапе?
Той: Думите ти...

Session Close.

Не искам отново. Не искам да се запалвам. Той пак ще изчезне. Новите хора винаги дават надежда, а след това преминават болезнено през живота ти. У, да му се невиди...

Session Start

Тя: Още ли си тук?
Той: Тук съм и те чакам.
Тя: От къде знаеше, че ще се върна?
Той: Знаех.
Тя: Нищо не знаеш:")

Поддавам се да му се незнае. А той нищо не прави. Ядосва ме. Как може да се давам така!

Той: Ето такава те обичам най-много.
Тя: Каква?
Той: Усмихната! Прекрасна си...

И ме остави без дъх.


*************
Със съучастието на Dentchev:")