автор: galore

Ако можех да рисувам
бих нарисувал едно драконче. Върху тялото на любимата ми. Ще започна от пъпчето. Там ще е едното оченце на дракончето. Муцунката нежно е полегнала на корема. Драконовата гушка е любовно извита. Огнедишащите ноздри сочат надолу - там където започват и свършват мечтите. Към това, което хората без въображение наричат венерин хълм. А аз не съм добър писател за да го нарека. Гръбчето на дракончето е изящно. Вие се между думите. Търси светлина, прелива от живот. Под гладката му кожа се гонят мускули. Препускат жребци, никога непогалвани от човешка ръка. Познаващи единствено щастието да си едно със свободата. Ноктите са обхванали гърдите. Стиснали са леко, много леко. Точно на границата между болката и удоволствието. Граница без визи. Опашката грациозно милва шията. Един, два, три пъти. Някъде на тила може да се види крайчето й. Малко, остро. Като перките на малка рибка.
Дракончето се крие в косите на любимата ми. Увива се около корените. Катери се по крайчетата и се разстила на слънцето. Когато се опитам да го помилвам, винаги се плъзга надолу.
А едната му лапичка винаги е на колянцето и.
Затова искам да го нарисувам.
Но не съм художник.