Името ми е Никой.
Не съм се раждал, ала не съм и умирал. Битувам в небитието. Няма да ме намериш нито на тази, нито на онази земя, но съм винаги тук, до теб, в теб, с теб. Не можеш да ме видиш, нито чуеш, не можеш да ме докоснеш, но ме имаш. Гледам чрез теб, чувам чрез теб, усещам чрез теб…ти си моят живот сега. Утре ще бъда пак Никой. Някъде другаде ще пилея думи за обяснения, кой съм, какъв съм…ала не съм. Ти си. Днес си ти, утре ще бъде някой друг. Винаги е просто, а простото е ясно и без думи. Не бягай от себе си, от мен не може да избягаш. Ще бъде страшно, когато един ден реша да си тръгна и видя, че след мен не остава Никой. Мисли за този ден...