Бяла стая...
Бели стени, бяло сияние-
потопени в болно мълчание...
Подът-зелен, таванът-надвесен-
"Животът е весел, по-весел от песен!"
Вратата-затворена, ключът-превъртян;
от вика и плача е дъхът ти раздран.
Столът те чака, въжето виси.
Примамват и търсят те твойте очи.
Книгите-прашни, цветята-увехнали-
"Последната радост без мъка отнеха ми!"
Въздухът-тежък, сенките-тъмни...
В бялата стая-ад ще осъмне.