ЕДНО МОРЕ МЕ ГРАБНА В СВОЯ РИТЪМ,
едно море ме завъртя със луда страст
и аз останах дълго на скалите
разпъната.
В солената му власт
и в необятната му вечност
останах да ме гали и прегръща,
за да умирам и да се възраждам
в прегръдката му силна и могъща.
Морето е така безкрайно!
Но цялото дори да го изпия,
ще стенат в мен ония
жажда
и копнеж -
като в магия -
по теб, по онова омайно
"обичам те", изречено във полумрака
тайно,
скрито...
Кажи ми го отново много, много тихо...