автор: victo

оголен и разчувстван
лъсва
през дъждовна светлина
профилът
пропуснат като лъч
и прикован
от най-човешка топлина
в сумрака на следобеда
обгръща го
с погледа на жадна котка
олекнала не от суета
не и гладна
а по котешки настръхнала
от гальовното докосване
трептяща и задъхана
издраскваща гърба
мъркаща
и търсеща в мрака
очакваната светлина
а когато се събужда
и отново е сама
открива че е само котка
без красивите пера
които някой
й създаваше
за когото тя все мечтаеше
в дъждовните следобеди
като за слънце
и лъчистото докосване..