автор: femme

Из в-к "Плюнка" -
(споделена драма, намерено съчувствие!)

Плюнка на месеца
(Изповедта на Трендафина):

Драга ми редакция,

Първо искам да ви кажа, че с удоволствие чета(и препрочитам) вашия в-к. Някои от "плюнчиците"(статиите, писмата ,т.н., които са публикувани във вестника са наречени "плюнчици" - бел. авт.) ме трогват до сълзи! Други хич не ме трогват, но пак ги чета! ...

НО стига за вас! ...
моята история:
...На миналата нова година изтеглих от баницата 3 невероятни късмета - "ще срещнеш голямата любов" ми обещаваше единият, "ще се сгодиш" пророкуваше другият, " деца!" - казваше 3-ят!... Аз съм жена на 36 години, неомъжена, без деца, та можете да си представите колко много се зарадвах на новогодишните си късмети! Още повече, че преди седмица бях звъняла на маг Шмекерголям от тв "2002, 2003, може би даже 2004", та и той ми беше предрекъл, че ще срещна някакъв мъж и нещата щяли да станат сериозни...даже ми го описа! - бил висок и тъмен, с мустак!(това последното не ме вдъхнови много, понеже аз по принцип не харесвам много мустакатите мъже, но, казват, любовта е сляпа!)... Та след пророканията на Шмекерголям и новогодишните късмети аз си викам - "ето, това е! свърши се с моминлъка! Здравей моя любов! Скъпи мой, мустачко, откога те чаках! Скъпи мой , скъпи мой..." С една дума - бях в еуфория!
Обаждам се на майка и я питам - майко, така и така, какво се прави с новогодишните късмети , за да се сбъднат?
а тя - ауу, че какво толкоз ти се е паднало, че искаш да ти се сбъдне?
а, нищо - казвам небрежно - т.е. - нищо особено!- аз естествено не и казвам, че ще се женя, зашото съм бременна с близнаци...рано е още!; вместо това смутолевям - една екскурзия...ама е до Рим, затова искам да знам какво да направя, та да се сбъдне пожеланието...
ах, че хубаво, ах, че хубаво! до Рим! - радва се за мене майка ми (тя на екскурзията щом толкова се радва, как ли ще реагира, като и кажа, че ще се женя?...дали да и кажа?..не, не, не още!) - ами, значи - обяснява ми тя - трябва да хвърлиш късметите на кокошки! това е! и пожеланието се сбъдва!
На кокошки? ето, че радостта ми временно помръкна! че откъде да ги намеря тия кокошки? аз съм градско момиче!...може би, мисля си, бих могла да си взема едно малко пиленце, да си го отгледам, докато стане кокошка и да и дам да изяде късметчетата. Ама не! не става!...не ми се чака; за колко ли време едно пиле става кокошка? Сигурно е цяла вечност! А аз искам любов! Сега и веднага!...И тогава - ЕВРИКА! съседът от улица "пате, пиле и петел"(която е успоредна на моята) гледа кокошки! Значи просто трябва да се промъкна тихичко някоя вечер или сутрин в двора му и да пусна късметчетата на кокошките!...Още на следващата сутрин пристъпих към изпълнение на решеното. Станах рано към 5 и 30, намъкнах си едни гуменки(за да не вдигам много шум) и хоп - през оградата, право в съседския двор!
-кудкудяк, кудкудяк, пиленца! - тихичко се обръщам към щъкъщите в двора кокошки и им хвърлям 3-та късмета...кокошките ме изгледаха малко любопитнмо, казаха по едно ко-ко! ко-ко! и закълваха късметите! като се убедих, че са изкълвали всичко, аз се преметнах отново през оградата и се прибрах вкъщи свирукайки си "What a wonderful life" на Синатра...
Като си отидох вкъщи, веднага влязох да се изкъпя, после седнах на дивана пред телевизора, кръстосах си ръцете и зачкаках...Чакам, чакам, чакам...любовта не идва! Ама колко съм глупава! просветва ми по някое време - разбира се, че няма да дойде! За да намериш нещо, трябва да го потърсиш! И тъй, вдъхновена и решена повече отвсякога да срещна моя мъж с мустаци, аз се обялкох и излязох да го търся!...
Търсих ден, 2, 3, 4, 5, 6....после новогодишната отпуска свърши и вече нямаше как да търся, затова предприех нова тактика - тактика "оглеждане" - оглеждане тук, намигване там, сластен поглед другаде и...НИЩО!...
един месец, 2-ри, 3-ти...6-ти и ето, че стана лято, а мустачко го няма! И какво? - мисля си аэ и усещам как чувството за самосъжаление ме облива на талази, на талази - Пак ще си вися сама на плажа и ще гледам двойките до мен как се мляскат и натискат, докато аз, нахлюпила шапка чак до врата си, чета книжки и списания!...Абе, имаше им нещо на тия кокошки, казвам си ядосана, трябваше наистина да си отгледам едно НОРМАЛНО пиле вкъщи!...Като не знам какво да правя, се обаждам пак на Шмекерголям да го питам вижда ли около мене мъж, или не вижда! А той - да, дааа...виждам, виждам(и си присвива очите..сигурно, за да го види по-добре!); е - казвам - ама той какъв е? българин ли е? чужденец ли някакъв?...Шмекерголям си присвива още по-силно очите(е, сега го видя, сигурна съм!) и с уверен глас заявява - Висок, рус, от Франция!...- - а мустаци има ли? - питам аз
-мустаци ли? мустаци?...не, не, мустаци няма!...
Затварям телефона и почвам да обмислям новата "информация" - добре поне, че моят човек ги е разкарал тия досадни мустаци...но рус? защо пък рус? нали уж с тъмна коса беше? И после се сетих, че нали е франсе, а тия франсета са доста суетни; ами, да умихвам се на себе си - Жак се боядисва! Впрочем Шмекерголям не ми каза име, но аз си имах вътрешно усещане, че точно Жак е името на моята Голяма Любов!
Обаждам се на другата сутрин в службата и заявявам:
- Аз напускам!
- Напускаш? - пита учуден шефа - но как? защо?
- Ще се женя, казвам му - за парижанин...и без да се обяснявам повече затварям телефона. Толкова е хубаво, мисля си, сега съм свободна, без досадния ангажимент на работата, а Жак сигурно ме чака в този момент в някое Парижко кафене... Но защо се ослушвам още? Да бързам, да бързам към Жак!!!
И тъй- отивам на следващия ден до банката, тегля си всичките пари, после минавам през една travel-агенция, купувам си билет и ето ме след 2 дни на летище "Орли", Париж...
И после? - ще попитате вие...
Ах, после...абе, оставете се!!!!!
...Ето ме (после !)пак мене след 2 месеца на летише "София", решена да съдя Шмекерголям за гнусната му лъжа! 2 месеца обикалях цяла Франция като гламава, срещнах сума ти Жаковци, Пиеровци, Анрита и какви ли още не, но ето - вижте ми ръката! да виждате пръстен? Ми няма да видите, разбира се! НЯМА пръстен!
Заведох иск в районния, но ми го отхвърлиха...жалбата била неоснователна! Като си видях отхвърлената молба направо побеснях! Намирам съдията, дето я е резолирал и му викам "неоснователна баба ти, съдия глупав! съвсем основателно си ми е искането!" . После лежах 3 дни вэатвора за „обида на съда".
Ядове, ядове и пак ядове! Че тва ли е пътят към любовта! ААА, не! аз се предавам!...и все пак мe гложди едно такова отвътре...добре, бе? защо така ми се случи? защо не го намирам? нали уж всичко направих като хората - баницата, късметите, кокошките...не разбирам! И тъй, докато си мисля, целият ми яд(незнайно защо!) се прехвърли към кокошките. Накрая бях решила, че ще ида да ги изтребя всичките за отмъщение.
Промъквам се на следваща сутрин в съседския двор и пак почвам със старото - кудкудяк, кудкудяк! а те идват насреща ми - ко-ко!ко-ко!
Хванах ли ви сега! Вашата кокоша мама! и като протягам ръка, сграбчвам за гърлото най-близката кокошка, почвам да я душа и чувам немощен глас:
-моля те пощади ме! аз съм златна кокошка ще ти изпълня 3 желания!
-е как ще си златна? - викам и - съвсем обикновена си си - бяла кокошка, без грам злато върху тебе...даже не си кафява...
- златна съм, златна съм - увещава ме тя - но стопанинът ми отскубна златните пера, за да вдигне сватба на голямия си син...
-е щом е тъй, може...значи 3 желания, така ли?
-да, 3...каквото кажеш!
-добреее....започвам - искам да срещна принца от приказките(може да е със или без мустак, няма значение), искам да имаме много пари да живеем на Бахамите!
-дадено! - кимна ми златната кокошка, плясна 2 пъти с крила и ми вика - той скоро ще дойде сам при тебе...
-ааа, не! това вече съм го чувала - казвам леко раздразнена...искам да ми го докараш още сега!
- ами не мога, мила, със златните пера си отиде и част от моята магическа мощ. Но ти ми се довери...скоро той ще се появи!...ко-ко! ко-ко!
- хубаво - съгласявам се; после си подадохме ръцете(т.е. аз и подадох моята, а тя - крилото си) и се разделихме. Аз се метнах през оградата и право вкъщи...
И така сега чакам! Отново!...Обаче, ето какво ми хрумна - може би щом тоя принц вече е някъде наоколо(все пак едно е да ти го обещава Шмекерголям, друго е златна кокошка), та си викам - ами той сега сигурно ме търси... Нали така?...В приказките така пише - "метнал се принца на коня си и тръгнал да си търси принцеса" (ех, ама колко е хубаво! все едно наистина съм принцеса!) ...Щом ме търси, значи аз трябва да му сигнализирам някак си...И така, драга редакция, ми дойде идеята да пиша до любимия си в-к "Плюнка"...
Принце, ако четеш, моля свържи се с мен! Номерът на телефона ми е в редакцията!

Трендафина Фър-фър Облакова