автор: emiliq

Стига вече! Време е да затворя тази врата в мен.
Ще я тръшна силно пред очите на надеждата.
Изгубих нейното спокойствие и сигурност.
Предизвиква само идея за илюзия; а кой би искал да живее като на филм?..
За какво ми е да съм силна чрез болка и страдания?!
Аз искам да бъда истинска; да ми се случват истински неща!!
Иска ми се да имах повече власт над себе си.. Да се послушам..
Стига съм се молила за внимание, когато всичко наоколо ме увещава, че желанията ми са утопични.
Нуждая се от един само миг!! Не кралски, не специален- истински. Само мой или наш?!.. И после веднага бих го хванала, бих го задържала, колкото мога!!
Но искам да престана да вярвам така сляпо и да се надявам!!
Нека всичко се случи сега!!
Кой казва, че ние хората все по човешки бързаме?..
Много търпение, много мъдрост се иска за хубавите неща, да се случат..
А, не е ли това само оправдание? Какво е оправданието да не обичаш?
Предпочиташ да предадеш надеждата или да живееш в утопия?
Философия..или Живот-ът.
А, аз копнея да хвана един единствен миг във мен