Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | О, самота! Щом речено е, с теб ще обитавам!... Сонет от Джон Кийтс, 1817
------------------------------- О, самота! Щом речено е, с теб ще обитавам!...
Нека не и посред свъсените сгради, струпани накуп в неразбория.
Изкачиш ли с мен природната обсерватория -
отдето долчинката, склоновете, все потънали в цветя,
рекичката вълниста, чиста, са като на длан, -
аз бденията ти ще отморя край дървеса-обители.
Елен там с бързолетен скок подплашва дивата пчела
изпод камбанката на напръстничето...
Макар че в радост ще рисувам пъстри сцени с теб,
беседа сладка на невинен ум,
чиито думи образи са на най-фини мисли,
и че би доволствал в туй божествен дух дори,
то по човешки преблажено би било, ако
две родствени души възходеха при твоите селения.
(O Solitude! if I must with thee dwell,
Let it not be among the jumbled heap
Of murky buildings; climb with me the steep, -
Nature's observatory - whence the dell,
Its flowery slopes, its river's crystal swell,
May seem a span; let me thy vigils keep
'Mongst boughs pavillion'd, where the deer's swift leap
Startles the wild bee from the fox-glove bell.
But though I'll gladly trace these scenes with thee,
Yet the sweet converse of an innocent mind,
Whose words are images of thoughts refin'd,
Is my soul's pleasure; and it sure must be
Almost the highest bliss of human-kind,
When to thy haunts two kindred spirits flee.
John Keats, 1817)
Публикувано от BlackCat на 05.06.2005 @ 19:19:57
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"О, самота! Щом речено е, с теб ще обитавам!..." | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: О, самота! Щом речено е, с теб ще обитавам!... от Methodius (method_of_will@yahoo.com) на 05.06.2005 @ 19:48:21 (Профил | Изпрати бележка) | Ще използвам опита си със сонета на Кийтс "O Solitude! if I must with thee dwell..." за илюстрация на идеологическия, насилен и извиващ ръцете (а те са "правата") на авторовата персона превод. И тъй:
Идеологията като предмет на художествения превод
За англочетящи
На какви основания преводът може да стъпи самостоятелно, макар и не самостойно? Ще започна от различията. Различето между художествения и нехудожествения текст се свежда до езиковия анонс в пресъздаване на идеята. Нехудожественият текст я пресъздава пряко, художественият - непряко, по тропно-емпиричен способ. Когато задачата е да бъде преведен нехудожествен текст, преводачът безспорно няма право на творчество, освен доколкото да е находчив да се впише точно намясто в контекстуалната традиция на езика-приемник. Когато обаче предстои да бъде преведен художествен текст, то да се внесе елемент на творчество е както неизбежно, тъй и задължително. Ограничението, произлизащо от неизбежността, е в жанрово-количествена посока, т. е., първо, да бъде запазен оригиналният жанр, второ, преводният текст да бъде с еднаква сила художествен в сравнение с оригиналния и, трето, в превода и оригинала да циркулира една и съща информация (съдържание). Изискването, произлизащо от творческото задължение, е: на всяка цена да бъде заведнъж уловена и после пренесена на части и логически сглобена идеологията, а тя е всеобщото на текста. Това, на което преводачът няма право тук, е тълкуванието. И все пак, художественият превод не следва да бъде безличен. А що се отнася до естетическото въздействие - то съвсем не е запазено само за художествената литература; Кантовото изложение е не по-малко естетично от поезията на английските писатели-романтици например. Онзи, който има сетиво за красивото, би се насладил в еднаква степен и на прословутата "блестяща сухота" на Кантовия изказ. Ала насладата вече ще е от различно естество.
Професионален преводач, мой познат, ме упрекна: Винаги постигаш великолепно звучене, жалко само, че понякога не разбираш смисъла точно, най-вече при по-стари текстове. Смисълът е следният: "Въпреки че с удоволствие бих проследил (посетил) тези места с теб (самотата, уединението), удоволствие моята душа открива в сладката беседа на невинен ум, чиито думи са образи на чисти мисли, и със сигурност най-голямото блаженство за човека е, когато два близки духа се понесат към твоите селения." Сякаш различието е между самота, разсейваща се към разтуха, и самота, вдълбочаваща се в размисъл! Заключителното шестстишие да е контрапункт на първите осем стиха. "But though I'll... yet the sweet converse of an innocent mind is my soul's pleasure... Въпреки че бих... при все това сладката беседа на невинен ум е удоволствието за моята душа...". Не!... Смисълът ли? Смисълът не - идеологията е следната: от една страна - духовното блаженство, от друга - душевната наслада. Каквото и да казва поетът, валидно е не какво той казва; а важи онова, което иска да изкаже себе си чрез поета. Духовно е познанието, духовна е гледката в самота и спокойствие. Душевни са вълненията на любовта, душевен е трепетът на споделянето. Кийтс е отявлен поет-романтик, доживял едва до 26 години. На духовната радост да познаеш стерилната чистота на природата той противопоставя душевната наслада, любовното споделяне сред девствените поли на природно-пищното. Героят е пасивен, в компанията на самотата, но би предпочел да сподели с някого, да посети, а не да съзерцава (двойственото "trace", подвеждащо професионалистите). От една страна е духът, познанието, съзерцанието, блажената самота; от друга: душата, активното споделяне, любовта. Вътрепознавателният дискурс на духа със самия себе си е общото в наблюдаваните природни сцени: че биват за пред един познаващ, блажено-самотен субект. А иначе - е желанието природата да бъде съизвървявана*, т. е. да бъде среда за любовни наслади. Да проследяваш в самота и хармония природните сцени е тъждествено с удоволствието от сладката беседа на невинния единичен ум с божествения разум, тогава думите са образи на чисти мисли.
още коментари... |
| |