автор: dharma_bum

Има музика и музика.
Презреният (но съвсем не по-маловажен) вид са подбраните ритми, които подбутват скатаната в тялото ти енергия докато всеки мускул не заживее собствен живот. Но онази с главно "М" (чиято същност обаче не изключва необходимостта да бъде принизявана до материята, да позволи едно видимо определение), тя не освежава, не подсилва. Напротив. Тя разрушава. И чрез разграждането създава. Тя те пронизва, разпада, обхваща, събира и накрая с пронизителен агонизиращ вой (от радост) те изхвърля, пречистен.

Животът подобно на разбиращ учител ни описва със силата на примера, реалната метафора. Няма по-истинска демонстрация на всеобхващащата затворена цел на музиката от самотния глас на Blind Willie Johnson, носещ се из безкрая на борда на Voyager. Единствено така, представяйки си изтръгнатите от сърцето фибри, неспирно ехтящи и поглъщани от тишината на космоса, най-добрия слушател, където няма звук, единствено така човек може да осъзнае истинския смисъл на музиката и пътя, който душата поема при всеки акорд; заминава, никога да се не върне.