автор: stihiqta

Обичам ранните утрини
и тишината преди разсъмването да е моя.Мразя да съм неуверена дали ще дочакам сутринта с теб.Обикновено е без теб...Обичам кафето,силно и да е горчиво.Мразя да не го допивам с теб...Обичам да мълча докато говориш за деня си и небрежно се взираш в далечината.Понякога с теб се чувствам далеч от теб,но пък винаги съм свободна -с теб или без теб.А аз определено ценя свободата си ...Знам ,че ме няма в плановете ти за след време и "ние" не съществува .Но пък има утре,понякога ден след ден.Има ти и аз. Сега съм тук и ти си с мен.И бързаме да си наваксаме този следобеден час...и се стопяваме лепкави от желанията си и събираме и разпилявами страстта си ...и пак имаме сили да преживеем още една нощ далеч от нас...