автор: Pierrot

От машинерии и телевизия
душата постепенно опустява.
Сърцето губи ясната си визия
и погледът ти бавно изсветлява.

Наоколо във глупост и истерия
се хранят вече само с щампи,
а цялата обществена котерия
запалила е милиони лампи.

На бал започва всичко да прилича.
Но бал без хора, мисли, страсти.
В безличност личността ни се облича -
наместо чувства просто яжте пасти.

И всички са доволни и ликуват.
Празнуват щастието вероятно.
А мен това ме кара да тъгувам...

Затуй си тръгвам.

Беше ми приятно.