автор: HAVA

С досадата се оправдаваме пред себе си,
за да живеем във измислена реалност...
животът вече е със други измерения -
но пак въпросите да избор на начало...

Едва ли себе си за грешки обвиняваме,
но за това се иска от Духа прозрение...,
ако със тебе няма да си вярваме
защо да пълним с обвинения сърцата си?!

Във спора, казват, раждала се истина,
ала и тя е субективна вероятност...,
с която все дълбаем във душите си -
там сила търсим да си вярваме...

И тъй вървим към собствена безкрайност,
която днес ръцете ни разказват...
допуснах те до бълбините на душата си -
Човек ли си - бъди такъв до края...!