автор: jel

или предизборна агитация

Близо край една дъбрава
срещнали се смок и крава.
кравата търсела тревица,
жадна била за водица...
Ала връз нея Смокът налетял.
Изсъскал,после се прозял,
оплел и тялото,краката,
а Кравата размахвала рогата.
Но Смокът впил зъби
във топлото и виме
и и прошепнал: - От любов рани ме!
Кожа,кости -ти си цяла,
май...отдавна не си яла?
Ще се застъпя аз за теб!
Не може то така,без ред.
Помниш ли,каква бе лани?
Стопанинът те лошо храни.
А сигурно в силажната му яма
сено той има и за двама...
Тогава кравата отвърнала така:
- Не мислиш ти за моята снага,
а за търбуха си,за своята уста
но аз думите си ще спестя.
Освободя ли своите копита
ще видиш как те крава рита."

И се повтаря таз история -уви.
Нечестивецът със думите лови.
Но как кажете,да не се повтори
когато Ситият от името на Гладния
говори.