автор: Neoma

Обичам да ходя на лов! Обичам и конете - много! Не..., не обичам да ходя на лов с коне - за глигани, лисици или пък даже и за диви зайци... Обичам да ходя на лов за ... конски мухи! Когато пък полезното е съчетано с приятното, това наистина е нещо... Та споменах, че много харесвам конете и направо се вбесявам да гледам как тия тлъсти конски мухи се въртят около тях и не ги оставят на мира! А какъв деликатес става само от въпросните насекоми..., но за това по-късно! Ще обясня дори как се сервират, но нека да започнем най-напред със самия лов...
Така..., значи избирате си район, в който ще ловувате... Добре е да се насочите към някоя конна база, но ако нямате наблизо - изберете си някое селце или покрайнините на градчетата... или където ви харесва и ви е удобно... Кончета си имаме в изобилие! Задължително е конските мухи да се хващат живи! Значи - никакви препарати - хем на животните вредят, хем после на стомасите ви! За целта аз използвам мед и сито с похлупак. Слагам си ги в торбичката и... потеглям.
Следва... да си набележите конче. Задължително трябва да си го харесате, защото, знаете, животните много усещат тия неща..., в противен случай- олеле, внимание - копита! Значи... симпатично ви е кончето, но заставате строго до него, иначе пък развърти ли си оная ми ти опашка ако го поглезите - мухи друг път!
А сега същинския лов... Изваждате ситото и леко намазвате решетъчната му страна с мед. После - хоп с ръка към мухата..., хващате я в шепа и ... хайде в ситото! Мухата, естествено, бяга към светлината, а когато усети и аромата на мед - вече си е готова - залепнала! И така... втора, трета.... петдесета... Когато ги наловите достатъчно, дайте на кончето коматче хляб /а, да не забравите като тръгвате да сложите в торбичката и малко от него/ да се радва, милото. Инак ще си помисли, че само го използвате... Ех, животинки... Радват се, когато ги обичаш и им помагаш, но дадеш ли им и хляб - даже биха коленичили и да ги яхнеш... Май се отплеснах... Та значи..., нахранвате кончето, взимате си мухите и бегом да ги приготвяте, че виж станало време за вечеря! Преди да започнете, обаче, да ги готвите - един съвет! Запишете жуженети им на компютъра... или където и да е... После ще го използвате като музикален фон на вечерята. След като приключите и с това, пристъплате към същинското приготовление...
И така, отваряте капака на ситото и добавяте още малко мед - да се овалят по-добре! След това поръсвате с брашно, затваряте ситото и започвате да го тръскате докато мухите се овалят добре и в брашното... Вече, във формата на малки топчици, ги изсипвате в предварително сгорещеното олио и пържите до златисто... Следва една много голяма подробност... - подобен деликатес се оценява най-добре от вещи в занаята, затова, искате ли да ви оцанят по достойнство - сервирайте задължително само на гости, нахални като конски мухи... Иначе сте ... загубени!
Значи... гостите ви вече са пристигнали..., пуснали сте им приглушена музика от "БРАМчене на мухи" и следва да сервирате. Без алкохол! Ще вземе да ги удари в главата я... и няма да разберат даже какво сте им поднесли! Само газирана вода! След доброто похапване следва и запитването за рецептата... Всяка уважаваща себе си домакиня го прави! Тук също вмъквам още една много голяма подробност - преди да дадете рецептата задължително отворете вратата към терасата, иначе... абе, ясно ви е... И пак една забележка - докато хапват, може да лепнете бележка на входа, че ще си миете терасата след половин час...
И така... след като пържените конски мухи са вече на улицата в преработен вид, единственото нещо, което остава да направите е, да успокоите гостите, че все пак си спестяват някоя и друга излишна калория... А извинението...е, извинете им се , че сте използвали единствено чисто български продукт, но за следващия път ще помислите непременно за нещо екзотично...
Е,... да ви е сладко... до следващия път!